Живот – пъстър, шарен, многолик и непредвидим. Мечтаеш, дерзаеш, плануваш, но той винаги те отвежда точно там, където иска и където трябва. Днешната история ще постави началото на една поредица от споделяне на лична опитност и начини да се съберем, съхраним и да се изградим отново.

Тази година се оказа повратна за мен. Събудих се на сутринта след рождения ми ден, готова да потегляме към планината и да покоряваме поредния връх. Планината, която Животът ми беше подготвил обаче беше далеч над възможностите и силите ми. Но той не пита…там няма учебник, нито инструкции, нито подготовка. От празнично приповдигнато замечтано състояние без капчица жал бях засилена към най-тъмното и болезнено място на което бях попадала някога. В един миг животът се промени. Бях се сблъсквала с тази му особеност, но никога досега в такъв мащаб и сила! 

Загубих съпруга си…

Всъщност загубих много повече – загубих своя любим, най-добрия си приятел, партньора в живота, моята опора, най-голямата подкрепа, най-прекрасния татко на момичетата, Човека, с който щяхме да живеем поне  100  години и щяхме да покорим света и да сбъднем всичките ни мечти! 

И така за един миг всичко се преобръща. Докато стягаш раниците за преход, се озоваваш до безжизненото още топло тяло на половинката си. Но дори и тази страшна картина не може да се сравни с това пред което те изправя Живота! Мисля, че най-трудното нещо е да кажеш на майка, че е загубила детето си и на собствените си рожби, че татко им вече ще ги гледа от небето. 

От там насетне реалността е толкова сурова, че не остава време нито да мислиш, нито да чувстваш. Просто действаш – събираш се, стягаш се, мобилизираш се. Думи, които често кръжаха в главата ми и използвах умело от контролната кула. Бях силна!!! Оказа се, че има толкова сила скрита в човека, очакваща своя момент да се разгърне. Още на следващата сутрин се събудих друга. Не си отиде само Любимият, умря и старата Сияна. 

След съболезнованията винаги следваха думите: Бъди силна! Силна съм! Имах приемането и уважението към избора на неговата Душа. Дълбоко в себе си знаех, че нищо не изчезва – само променя формата си. Имаше едно автентично неподправено и изключително усещане вътре в мен – че всичко е точно такова каквото трябва да бъде. Усещах безусловната подкрепа на много по-висша сила от мен, сякаш цяла дузина ангели бяха зад гърба ми. 

Душата ми разпознаваше ситуацията, за нея не беше никаква изненада. Кръговрата на Живота – умира и се ражда, както всеки ден и всяка нощ, като листата на дърветата, като цветовете на увяхващата роза. Смъртта се оказва най-естественото нещо…

Но не може да се премине през това без вяра и упование в нещо по-висше от нас! Доверието в Живота беше моят спасителен кораб! Дори, когато е най-трудно и най-тъмно, ще търсиш светлината и ще вярваш с цялото си същество, че е там. Бог живее във всеки от нас, когато навън е пълен мрак, единствената светлинка е вътре в нас. Тя е пътеводната светлина, тя е спасителния пояс, тя е надеждата! Знаците са там – трябва само очи изпълнени с доверие, за да ги видим! 

Така минаваха дните, а аз и моята сила вървяхме ръка за ръка! Не разбрах кога загубих над десет килограма, бях изпълнена със сила! Моментите в които се разстройвах, бързо се вземах в ръце и се стягах! Будех се без часовник, за ден извършвах повече дейности отколкото за цяла седмица преди това, бях преизпълнена с енергия! Добре, че тялото е по-мъдро от нас и една прекрасна вечер просто отказа. Спомням си как седях на дивана и не можех да помръдна. Бях се вкаменила – буквално и преносно!

Тогава си дадох сметка, че съм Човек и при непосилни за клетия човечец ситуации се обръщаме към Бог, но това не ни прави Богоподобни, Супермени и всичко модерно, което трябва да е по-бързо, по-можещо, по-продуктивно, по-издръжливо…..докато се счупи – после го изхвърляме и заменяме с ново….но не можем да си купим ново тяло!

Когато успях да спра за момент и си позволих да НЕ съм силна, започнах да дишам! Да, диханието, доста добър начин да се почувстваме живи! Разбрах, че силният не е този, който се е стегнал и капсуловал, а този който си позволява да е слаб! Здравото и силно дърво е гъвкавото, чиито клони опират земята в най-лютите бури. Стегнатото изправено дърво ще бъде прекършено от първия по-сериозен вятър. Това се случваше и с мен. Отвън камък, отвътре кървяща рана.

Една любима моя учителка казва: Чувствам – следователно съм! (А не мисля, следователно съм!) „Трябва да съм силна“ остана зад мен, оставих тази непосилна тежест за мен и се отправих към върха, който животът беше поставил пред мен! Позволявам си да съм Човек! Позволявам си да изпитвам болка, да страдам, да съм тъжна, да съм самотна, да не успявам, да не се справям, да си давам почивка и да бъда по-щедра и по-малко изискваща към себе си! Аз съм просто Човек! 

С приемане и любов към себе си и всичко, вътре в нас започва лечебният процес! Ако се затворим за болката и мъката, то как ще дойде радостта и щастието? Трябва да сме търпеливи и приемащи към себе си и трансформациите на които сме подложени! С доверие към живота и всичко, което е подготвил за нас! Понякога ден за ден, понякога час за час, а понякога и минута за минута… 

Тъй като не е в мен силата, която дава и отнема Живот избирам да се прекланям пред него и да го ценя като дар и всеки дъх да е възможност, защото никога не знаем кой ще е последния…поне в този свят!

Живот – пъстър, шарен и многолик…