Без категория

На Влади

Когато някой си отиде, сме заляти от болката и липсата. Тя ни отнася на едно много самотно, тъжно и страшно място. После идва увереността, че тези хора ни пазят, подкрепят, помагат и винаги са с нас, дори повече отколкото приживе. Но най-същественото е какво са оставили те в живота ни и далеч не говоря за материалните блага.

Безспорно ме удостои с честта да стана съпруга и майка. А голямото му сърце и широката усмивка ще продължат да живеят в нашите деца.

Все си мисля, че за да почетем един човек би било прекрасно да разпръснем неговата светлина. А Влади имаше много пламък в себе си…

Увличаше се толкова много по историите за дълголетници, четеше и гледаше всичко, което му попадаше по темата. От тяхната позиция, животът е низ от възможности, никога не е късно за нищо и по-добре да опиташ и да не сполучиш, отколкото никога да не пробваш. Винаги наострях уши като разказваше за 80 годишните, които се захващат с нещо напълно ново и непознато, докато обществото ги приема за пътници. Силният им дух и детската любознателност, съчетана с радостта от всеки един ден и отказа да се поддадат на вярванията „Старост нерадост“ и „То моето време е минало“ бяха ключа към дълголетието!

За Влади нямаше невъзможни неща. Пред очите ми създаваше чудеса, буквално! Аз виждах развалина, а той възможност. Трудът не го плашеше, даже напротив – зареждаше го! Чувстваше се себе си сред природата, не беше за него модерният начин на живот – седнал пред компютъра. Можеше да пренася цял ден камъни и дърва с усмивка! Сякаш беше в своята си обител, там се зареждаше, там цъфтеше. Ако не ви е разказвал за дървените къщи и ползите от тях, значи не сте го виждали от много време. Това му беше голяма страст, последните две години следеше лунните цикли и събираше дървен материал по точно определен критерий. Някой ден ще ви разкажа за тях, а ако е писано ще ви и покажа.

Беше много огнена личност, но с толкова доброта в себе си, че не можеше да мине ден, в който да позволи някой да се сърди. Извиняваше се, търсеше разрешение на проблемите и ги дискутираше. Да, определено не беше обикновен човек, за мен бе изключителен. Мисля, че фундамента на здравите хармонични взаимоотношения се корени точно в разговора и желанието за такъв. Беше толкова сладкодумен, но и прекрасен слушател. Най-любимо ни беше да си говорим. Прекарвахме часове наред дискутирайки оживено, мечтаейки смело или споделяйки открито.

Влади беше истински джентълмен! Нещо отживяло, неприето заради равенството на половете или просто липсващо сред младежта! Да отвори врата, да носи чадъра, да подаде ръка, да те пусне първа, да ти вземе багажа, да ти донесе цветя, които сам е набрал. Никога не съм носила повече от дамска чанта, не защото не мога, той не допускаше. Много е приятно, признак на уважение и внимание и не на последно място само един истински джентълмен има до себе си истинска дама. Усещането което дава това отношение е незаменимо!

Винаги се усмихвах, когато ме наречеше моята съпруга или Сисето, разказвайки на някого за мен. Второто ме изпълваше с особено умиление, защото така ме наричат у дома. След като се спомина се изредиха толкова много хора, които ми разказваха с каква любов, уважение и блясък в очите им е говорил за неговата съпруга. Аз оставах без думи. Ако това не е любов, не знам кое е.

Вярата му в мен беше феноменална. Това е като прожектор, който те осветява толкова силно, че не може да не се видиш. Приемаше ме с всички мои налудничеви идеи и не само, приемаше ги толкова присърце, че за някои ставаше по-върл защитник от мен самата. Няма да забравя последния ни поход до връх Ботев обсъждахме разгорещено през целия път едни нови вдъхновители, които гледахме по MindValley. Говорихме си 14 часа без прекъсване. Ако се чудите дали има такива мъже – има! И беше разговор, а не отегчителен монолог! Затова пътят е важен, но още по важно за мен е с кого го споделяш…

След труден период в Германия и вдъхновен от Луиз Хей, беше решил, че живее нов живот! И му се усмихваше и приветстваше с отворени ръце. Всяка сутрин независимо кога си е легнал се будеше по изгрев слънце от само себе си и започваше деня с такъв заряд и усмивка, че да му се чуди човек. Обичаше да цитира една германка, която му беше казала: „Има проблем, значи има решение! Защо е драмата?“ Толкова позитивизъм и светлина струяха от него, че беше чак заразно.

Имаше желязна воля и постоянство. Всички трансформации през които премина пред очите ми, понякога ми е трудно да повярвам, че са възможни. Виждах колко му е трудно, но това сякаш го мотивираше още повече и не го отказваше. Има ли желание, има и начин беше неговото мото!

Беше безстрашен! Но по един много успокояващ начин. През какви стръмни чукари ме е прекарвал с колелото, катерили сме се по огромни мокри камъни към върха, пускали сме се по писти с нулева видимост и какво ли още не. Няма да забравя бяхме тръгнали с колелетата към Типченица на парти, само на 40км от нас по залез слънце. Пътят е толкова тесен, натоварен предимно с ТИРове, канавки липсват, а и валеше ситен дъжд, колкото да направи пътя още по хлъзгав. Той беше с планинско колело, но аз с бегач с много тънки гуми. Каза ми: „Няма страшно, това е по-безобидно от Лондон, карай смело напред, аз съм плътно зад теб и те пазя.“ На следващия ден като се прибрахме, бях в шок, как сме минали това трасе по тъмно и в дъжд! Но това беше Влади….Може да се напише цяла книга за неговите истории за смелото и безстрашно сърце! Обичаше да предизвиква живота, да му закипи кръвта, да усети тънката граница между живота и смъртта.

Беше толкова добър! Отзоваваше се винаги и помагаше както и с каквото може. Сприятеляваше се толкова бързо с всякакви хора, от всякакви нации, етноси и възрасти. Можеше да говори с всеки на всякакви теми! И хората го обичаха, беше като магнит.

И последно, но не на последно място любовта, която носеше в себе си и ни даряваше беше толкова силна, неподправена и запомняща се. Никога не се притесняваше да показва нежност към мен, независимо къде сме и не беше показност, а толкова естествено продължение на обичта ни. А за децата, там думите няма да ми стигнат. Не съм и мечтала за такъв баща за момичетата. От деня в който бяха заченати, до сетния си дъх – обожаваше ги! Със сигурност всеки родител обича рожбите си, но неговата беше вдъхновяваща! Тези които са го виждали с момичетата, знаят какво имам предвид.

Където и да си, Честит бъди, мило мое момче!

Не зная дали изброих 40 причини, с които за мен си Човек с главно Ч, но всяка година, прекарана с теб ме направи жената, която съм днес! Благодаря ти от цялото си сърце!

Ще те помня като почитам живота, усмихвам му се и не спирам да мечтая!

Благодаря за следата, която остави Влади Сан ❤

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *