И така минават дните, уж съм силна и все по-стабилна, препускаща през живота, нагърбила се с толкова багаж, да нямам и минутка време да усетя как наистина се чувствам аз? И така забързана така и не разбрах, къде изгуби се усещането за живота, сладостта на плодовете, топлината на слънчевите дни…

Неусетно, без да разбера, се превърнах в изключено от света същество, което помнеше човешкото в себе си, но далеч не можеше да се свърже с него. Казвах си – това е добре, надживяла си страховете си, омайвах се, че това сигурно е мъдростта или по модерно казано емоционална интелигентност – грандиозната илюзия на приелия се за всевишен ум, че е най-могъщ и контролиращ.

Всичко хубаво, но като се изключиш за лошото, се изключваш и за хубавото. Спомням си поне сто пъти как съм разказвала – можеш ли да усетиш росната трева под краката си, ако си се екипирал в скафандър – ами НЕ! Най-хубаво ще е ако сами се вслушваме в съветите, които даваме. Но обущарят бос ходи, казал народът.

Когато апатията те залее с пълна сила, когато любимите занимания са ти безразлични, когато вече нищо не ти носи радост, когато се чудиш защо се будиш сутрин – ето това е сигналната лампа! И тук трябва действие, защото ако човек не се вземе в ръце в този момент, колкото и патова да изглежда ситуацията, то тогава животът ще се намеси и доброзорно ще те събуди и иди обяснявай после, колко ти е апатично. Животът е толкова проницателен, че ще те улучи там където ще те заболи, толкова много, че искаш, не искаш, ще ти се наложи да се размърдаш. Даааа, животът е за живите! Животът е движение! Животът е жива течаща река!

Затова, трябва да се реагира преди това. Какво е тъмнината – липса на светлина! Значи дори един малък лъч може да озари картината и да я промени. Идеята не е да бягаме и да се крием от мрака. А да внасяме светлина в него. Поне аз така го разбирам. Една моя много обичана учителка казваше – ако се пазя от нещо, то значи се страхувам от него и неизбежно ще го привлека в живота си, като постоянно мисля как да се предпазвам и защитавам от него! Подкрепям я. Преди робувах на толкова суеверия, че не знам как съм оцелявала мислейки за толкова ограничения. Сега ако пътя ми мине черна котка, казвам си ето обра негативите и денят ми ще е прекрасен.

Умът се вихри на воля, когато сърцето е заключено или празно. В даден момент е било по-добре да се изключи, за да премине през трудни и предизвикателни времена, но не може да остане така. Ние имаме божествен произход, не сме роботи. Затова в тези моменти се влива светлина – чрез природата, музиката, медитацията. Човек дълбоко в себе си знае, кое го зарежда, кое отваря сърцето му. И говоря за истинските удоволствия, а не мета-удоволствията, както ги нарича друга моя любима учителка.

Да, ти, аз, ние – всички сме значими – оставяме своята следа и най-добре се справяме като се свържем със себе си, с истинската си същност и творим през любовта. Привърженик съм на тезата, че бронята на човека трябва да се топи, а не да се разбива. Затова с нежна майчинска ръка, погали това замръзнало сърце. Няма да дойде принца, няма да слезе ангела-хранител, няма да се появи мама или нейният образ заместител да те спаси. ТИ и само ти можеш и трябва да направиш първата крачка. Стани майката, от която имаш нужда в този момент, независимо колко травми имаш, всички имаме, независимо в кой момент си застинал, всички сме!

Тук е силата, тук е истината, когато мислиш, че всичко е загубено, когато не виждаш ни изход, ни надежда, когато не знаеш защо, но продължаваш! Трябва да продължиш – щом дишаш, значи не си приключил! Имаш задачи за изпълнение, уроци за учене и най-важното някой някъде там по пътя се нуждае от теб. Най-лесно е да се предадем, да се откажем, да се пуснем по течението. И така живеейки в изобилие и пълна задоволеност, да се чувстваме празни и неспособни да изпитат радост, ако случайно се докоснем до нея, то тя е мета-удоволствие.

Събуждаш себе си, ставаш си родител, хващаш се за ръка и се учиш на ново. Не ти се яде – ще ядеш, защото ти трябват сили, на този свят, в това измерение имаш тяло, а то се нуждае от енергия! Не ти се живее – ще живееш, сам си избрал да слезеш тук, раят е на земята, намери го! Кога забрави за мечтите? Кога си пожела нещо истинско? Кога се попита – какво всъщност харесвам? Какво всъщност искам? Какво всъщност искам да съм?

Болката ражда, болката изцелява, болката събужда! Но тя идва не за да ни измъчва, а да ни покаже нещо. Ние бързаме да я обезболим и да я забравим. Не, ако си позволим да останем в нея съзнателно, ще видим къде ще ни отведе. Там, където имаме ненаучени уроци в училището на живота и колкото повече се съпротивляваме и обезболяваме, толкова по-труден става поправителният изпит.  

Събуди се, сътворявай, бъди едно с Природата. Живеем в свят където всяко нещо има своето място и смисъл, аз с моя човешки мозък не го разбирам, но вътрешно просто го знам. И както без нощта, няма да видим нито една звезда, така всички болки и трудности, отварят нови пътища и светове за нас. Често срещан израз е този човек е вампир, източи ми цялата енергия. Първо всички сме по един или друг начин – животът е обмен. Второ, щом те е изцедил, значи е имало какво да вземе и трето идеята е не да се изолираме и пазим, а да намерим начин да живеем заедно.

Природата е толкова мъдра и ни показва динамиката на този обмен. Фотосинтезата е разкошен пример за това – поема нещо негативно и го трансформира и излъчва в нещо позитивно. Ако ежедневно се грижим за вътрешния си аз (вътрешното си дете), зареждаме се като се свързваме с Източника (кой в каквото вярва), оставаме поне за малко в покой и тишина, за да чуем себе си, сливаме се с природата, за да почерпим от земята като се заземяваме и се РАДВАМЕ на живота, то тогава ще можем да отворим сърцето си, да притихнем забързаният ум и да живеем истински и пълноценно.

„Нямам желание!“ –  каза презадоволеното, отегчено, безразлично (вътрешно) дете. „Имаш, ела да ти покажа, може да е трудно в началото, но ще видиш колко забавно може да бъде.“ – каза мъдрият родител, който живее във всеки от нас. Не е нужно да става катастрофално, трагично и безнадеждно, за да се вземем в ръце, но стигне ли се до там – действай, не се бави! Има ли посока, има и път! Припомни си за какво мечтаеше и запомни, че единственото ограничение е в ума ни…