Аз съм Сияна, създател на Сияйна Светлина. Обиколих света в търсене на себе си и щастието си, а то се оказа вътре в мен, най-краткото разстояние и същевременно най-дългият път! Като бях малка, често ме определяха като много чувствителна, обикновено завършващо с доза сълзи, болка и тъга. С времето разбрах, че съм изключително сенситивна и засичам вибрациите на другите хора, както всички ние всъщност, но повечето не му обръщат внимание. За мен беше важно да успея, да се докажа, да бъда приемана. Така животът ме отведе в Германия, САЩ, Канада и Великобритания. Всъщност неуморно търсих одобрението на родителите си и се сражавах като истински войн срещу всяка критика, неприемане и разочарование насочени към мен. Аз самата не се приемах, но освен че не го осъзнавах, винаги беше много по-удобно някой друг да поеме вината за положението, в което се намирах. Житейските сценарии се повтаряха и потретваха, партньорите ми попадаха в една и съща събирателна група на неразбиране, предаване и болка. Имаше много знаци през годините, но аз някак си ги пропусках, къде от невежество, къде защото не му е било времето.

Така след петнадесет години в странстване взех решението да се прибера в България. По това време тази практика не беше общоприета от близките и често приемана с горчивината на поредния неуспех. Аз обаче бях направила първата крачка към себепознанието след всички книги по тематиката, които поглъщах с ентусиазма на дете в сладкарница! Бях се записала на курсове по медитация в Лондон и всяка седмица независимо от метеорологичната обстановка карах колелото си 23км на посока, за да бъда част от тези прекрасни хора, с които поставих първите си стъпки към необятния свят вътре в себе си. Имах една любима мантра „My own gratitude heart is all that matters” и често си я повтарях докато въртях педалите на колелото, понякога мокра до кости и измръзнала, но изпълнена с едно неподправено спокойствие, увереност и вяра. Така решението да се прибера в БГ беше нелогично, странно и дори страшно за ума, но в дълбочина с цялото си сърце знаех, че това е моят път! И от тогава започнах да се вслушвам в гласа на интуицията си, независимо че умът често се бунтува, не разбира и анализира до безкрай!

След редица заболявания и неудовлетворяващо общо здравословно състояние предприех промяна в начина си на хранене и мислене, а тялото ми се отблагодари многократно. С няколко операции и диагноза, несъвместима с възможността да имам деца, потвърдена от лекари в няколко държави, заченах напълно естествено и родих две здрави и прекрасни деца. Тук вече знаех, че аз съм твореца на Живота си!

След появата на първородната ми дъщеря нещо в мен се отключи. Изборите и решенията ми вече не касаеха само мен, а друго човешко същество. Отговарях за живота му, огромно осъзнаване за младия неопитен родител. Информираният избор е нещо прекрасно, но кой е най-подходящ се усеща, то се знае дълбоко в сърцето. Така се научих да се доверявам все по-силно на инстинктите си, да укрепвам връзката с интуицията си и да следвам знаците и насоките на по-висшите сили, те винаги са там.

Да станеш родител е преломен момент, защото това отключва и много неразрешени вътрешни травми свързани със собственото ни детство. Връзката майка-дете дава изключителната възможност да отработим всеки аспект на нашата собствена връзка с рождената ни майка. А тя никак не е за подценяване, това е фундамента за представата ни за здравословни, хармонични и изпълнени с любов взаимоотношения. Тогава за първи път се докоснах до енергийната психология. И тя преобърна света ми, буквално! Преминах през много красиви умове и добри души – учители, ментори, приятели. Не се промених за една нощ, това е процес, път, който минаваме през целия живот. Допуснах много грешки, но научих два пъти повече. Станах най-лошата версия на себе си, но разбрах коя и каква искам да бъда. Достигнах най-тъмните и дълбоки ями в живота си, но научих, че само аз мога да се изтласкам от дъното. Животът ми не е по-различен, различната съм Аз и това променя ВСИЧКО! Възприятията ми за живота се обърнаха на 180 градуса. Проблемите са предизвикателства, с които аз мога и се справям. Животът не е само песен, но в трудностите откривам силата си и затвърждавам вярата си, че всичко се случва за мое най-висше благо и добро. Когато си позволим да се приемем и обичаме такива каквито сме, тогава няма невъзможни неща. Когато съзнателно поемем отговорност за живота си на всички нива, тогава животът става чудо! Вълшебствата са навсякъде около нас, трябва само да пожелаем и да ги допуснем в живота си.

С появата на втората ми дъщеря разбрах, че това, което правя трябва да има стойност, да оставя нещо след себе си и нещо в хората. Няма по-топло и удовлетворяващо чувство от това да подкрепиш човек в труден и кризисен за него момент, да му покажеш, колко много сила и умения притежава самият той и да му помогнеш да заживее мечтите си! Лекотата, с която се изпълват и усмивката, с която те даряват е нещо, за което си заслужава да се развивам и да продължавам да работя над себе си и всички, които са ми се доверили. Енергийната психология тепърва ще се разгръща и всеки един от нас ще премине през трансформациите на живота, за да научи и изпита, това което душата му е избрала в този живот. Но този път не е задължително да е травматичен и тежък, може да е лек и приятен стига да се научим да живеем в приемственост, благодарност и вяра, освобождавайки се от подсъзнателните убеждения, които не ни служат вече и избирайки съзнателно живота и неговите дарове всеки ден. Щом аз мога, всеки може! Това е наше свещено и рождено право!