Повечето хора дори не подозират за детето, което носят в себе си. Някои умело го неглижират, а други бягат от него. Но то е там, вътре в нас и търпеливо чака. Чака да бъде открито…и не можете да избягате от него, освен ако можете да избягате от сянката си, като потънете в пълен мрак.

Често срещам хора, които никога не са общували с тяхното вътрешно дете. И това нямаше да е никакъв проблем, ако светът около тях не се разпадаше, само защото отразява отношението им към това дете, към нас самите. Вътрешното дете има нужда от любов и приемане, точно толкова, колкото едно малко бебе. Човешките бебета не могат да оцелеят без тази обич и внимание. Представете си едно малко беззащитно плачещо дете на улицата. Ще го подминете ли? Няма ли нещо да трепне във вас? Защо тогава подминавате вашето вътрешно дете?

Често първоначалните сигнали и симптоми са отдавна загърбени и се стига до изключително тежки за индивида ситуации, за да му помогнат и насърчат да погледне навътре. Но повечето хора се страхуват да предприемат тази крачка. Тук искам да ви споделя как кравите и биковете се справят с бурята. Първите тичат с всичка сила с надеждата да успеят да я избегнат, и продължават изтощителното си бягство, докато бурята не ги отнесе. Биковете от своя страна мобилизират всичката си сила и се хвърлят срещу бурята и преминават през нея.

Колкото повече бягате от себе си, толкова по-интензивна ще става бурята за вас. Дали ще се проявява чрез вас – като физически и психо-емоционални симптоми или ще се отразява около вас чрез най-близките ви и не само, зависи от това колко силно сте неглижирали вътрешното си дете. Колкото повече не го чувате, толкова по-силно ще вика то! Вика от болка, от самота, от забрава, от отхвърляне, от липса на обич!

Преминаваме през много неща в живота ни, надрастваме ги, избягваме ги, забравяме ги, но вътрешното дете помни. Всяка болка и травма, която не е била отработена съзнателно си стои там, дълбоко в нас. И тя напомня за себе си, защото ни тежи и трябва да се освободим от нея. Но ние бягаме. Защото е по-лесно, защото е по-сигурно.. има много защо-та.

Какво правим най-инстинктивно, когато едно дете се нарани? Прегръщаме го, даваме му защитена среда и уверението, че е обичано и всичко ще бъде наред. Направете го и за вътрешното ви дете. То го заслужава, вие го заслужавате! Дали не плаче изоставеното, нараненото, предаденото по-малко ваше Аз? Каквато и травма да е довела до това чувство, то е реално и може да бъде излекувано с Любовта! Силата на Любовта е неизмерна, но когато е чиста и безусловна! Дайте си тази Любов!

Затворете очи и се потопете в себе си, станете леки и малки, проникнете в най-дълбоките кътчета на вашето голямо сърце. Огледайте се за вашето вътрешно дете, то е там. Вижте как изглежда, как се чувства. Разберете от какво има нужда. Ако е от подкрепа, дайте му я! Това, че вашето семейство не ви е подкрепяло, не е оправдание да не му я дадете! Гласувайте му доверие, така както сте искали да се отнасят към вас. Има нужда от закрила? Уверете го, че вие винаги сте до него и то е на сигурно и защитено място!

За какво жадува най-често вътрешното ни дете? За Любов разбира се! Прегърнете го, обвийте го с вашата чиста и неосъждаща Любов! Това е ваше рождено и свещено право! Никой не може да ви отнеме тази Любов и вие напълно и изцяло я заслужавате! Само вие и никой друг не може да ви даде това чувство и усещане.

Само когато приемете и облеете с Любов вашето вътрешно дете, ще можете да продължите напред. По-леки, по-силни, по-осъзнати. Само ние и никой друг не отговаря за нашия живот. Начина по който го живеем е отражение на това, което се случва във вътрешния ни свят. Само с любов и подкрепа към детето във вас, можете да дарявате чиста и истинска любов.

Често хората са в изпепеляваща връзка и смятат, че не могат да живеят без другия. Най-вероятно, защото разчитат на капките любов, които получават напълно условно. Докато не пуснат извора на любовта в себе си, никога няма да могат да се насладят на хармонични и пълноценни взаимоотношения в любовта. Партньора винаги усеща, че нещо не е здравословно във връзката им. Чисто инстинктивно, човек усеща, когато му източват енергията и е най-естественото нещо да се отдръпне. Може да намери много и различни доводи за това си отношение, а другият да остане с поредното разочарование, защото е дал всичко от себе си и пак е останал наранен. Първо дайте на вътрешното си дете. Помогнете му да трансформира травматичните спомени и преживявания, за да може да разгърне потенциала си, да се радва на живота и да живее чрез Любовта, тази която извира от него. Тази, която може вече здравословно и хармонично да сподели с ближния.

Говорете с вътрешното си дете, това не е лудост, това е вашата реалност. Притихнете и си позволете да чуете неговите страхове, копнежи и мечти! Обливайте го с безусловна любов, най-добре да я визуализирате като го обливате със сноп бяла златна светлина, или се свързват сърцата ви с бяла перлена светлина или просто си представете как вашето вече зряло Аз обгръща детето във вас с топла всеотдайна любов чрез нежна любяща прегръдка.

И така лека полека ще възобновите връзката с вашето вътрешно дете, ще се вслушвате в гласа му и ще заживеете в много по-голяма хармония и любов със себе си и другите, а заобикалящият ви свят ще започне да се променя за ваше по-висше благо и добро. И най-важното, ще се чувствате на мястото си, ще цените и уважавате себе си и ще живеете пълноценно и с любов.

А вие прегърнахте ли се днес?